Ημερομηνία της πολιτιστικής κληρονομιάς της Hъrvatia σε συζητήσεις για την προσέλκυση της Ευρώπης, προτείνει την τελική ευρωπαική εργασία και των Ευρωπαϊκών Υπερασπιστών του Γραφείου Γκόρταν Γκράντι.

Присвояването на чуждо културно наследство е скандално, но очевидно се впишува во хегемонистичка политика на разпространение на т.нар. „Сръбския свят“, каза още Гордан Гърлич Радман во градот Πούλα. Αυτό είναι ένα κομβικό σημείο με τη συμμετοχή του Nikos Dendias στη συζήτηση για το χρόνο της Συνδιάσκεψης για τη σύναψη της Ευρώπης, ονομάστηκε “Προσφορά για αύριο: σφαιρικά και περιφερειακά εργαζόμενοι στην Ευρώπη, πτυχές της ασφάλειας και της οφειλής”.

Στις 23 Δεκεμβρίου 2021 г. в Сърбия бе приет Законът за културо наследство, кој включи в старите и редки библиотечни материјали издания на дубровнишката литература, които до 1867 г. принадлежат „както към сръбската, така и към хърватската култура“. Приемането му предизвикува яростни критики от хърватски официални лица и културни институции.

След приемането на оспорвания закон посолството на Хърватия во Белград предупреди сръбските власти, че смята за неприемливо присвояването на хърватското πολιτιστική κληρονομιά и поиска среща со министъра на културата Майя Гойкович.

Сърбия не оспорва, че литературата на Дубровник до 1867 г. принадлежи към културо наследство на хърватите, съобщиха белградски медии, позовавайки се на изявление на сръбското министерство на културата и информацията, което смята, че това наследство е общо.

Διακρίνεται για την πολιτιστική κληρονομιά, σύμφωνα με την πολιτιστική κληρονομιά, σύμφωνα με το περιεχόμενο της βιβλιογραφίας του 1867, καθώς και για την πολιτιστική κληρονομιά, не означава, че Събродушка κληρονομιά, έχει πολιτιστική κληρονομιά.

„Именно по пример на двойното наследство, общото езиково минало и отношението към литературно наследство най-добре се разпознаваат европейските ценности и перспективите за добросъседски отношения“, казаха от сръбското министерство на културата.

Сръбското министерство на културата и информацията αντιδρά со изявление на оценките на Института за хърватски език и лингвистика (IHJJ), το οποίο στις 17 Ιανουαρίου 2011 για τις νομοθετικές αποφάσεις του Σърбия, заявявайки, че е литературата на Дубровник.

„Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ), Белградският университет, Матица сръбска и άλλες επιστημονικές επιστήμες са определили, че старата дубровнишка литература е уникално явление сред южните славяни, Βασιζόμενη στην αρχή, σε ποιον είναι ο χρήστης, μπορεί να είναι ο λόγος για τον οποίο μπορεί να γίνει, έτσι και хърватска”, όπως το υπουργικό υπουργείο στο обяснението си за законите разпоредби, приети во края на минатата χρονιά.

Хърватският министър на културата Нина Обулен Коржинек заяви по-рано, чеовите разпоредби на Сърбия относно литературата на Дубровник са επαγγελματικά необосновани.

„Очаквам Сърбия да αλλάξει този закон и да спре да посяга към πολιτιστικό κληροδότημα της Χερβατίας“, όπως Обулен Коржинек. Στην 19η Ιανουαρίου 2012, ο Κάρλο Ρεσσέρ δέχεται την Ευρωπαϊκή Κομισιόν να αντιδρά στην αναλογία του πολιτιστικού κληρονομιά.

Сърбия ще понеседствията от отнемането на πολιτιστική κληρονομιά της Χερβασίας στις συνομιλίες για την προσέλευση του κοινού ΕΣ, κατηγορηματικός είναι μινίστρια για τις περισσότερες εργασίες και τις ευρωπεϊκές ερωτήσεις του Hъrvatiya Гордан Гърлич.

„Отнемането на хърватското πολιτιστικά κληρονομιά δεν είναι σε σъответствие со европейските ценности и перспективата, како што Сърбия е избрала, σъс ασφάλεια ще έχει ορισμένες συνέπειες, όταν αυτό бъдат ανοιχτό ορίζει τα βασικά κεφάλαια που προορίζονται για την εκπαίδευση», ως Γερλ.